За книгата: 2016 / Прозата на Лидия Дейвис изобщо не се вписва в обичайната рамка и може да изглежда странна или екстравагантна за някои. Понякога нейните истории са безсюжетни, а понякога дори приличат на литературни миниатюри, състоящи се само от няколко фрази. Въпреки това, колкото и ексцентрична да е формата, която Дейвис избира за произведенията си, и колкото и странни да изглеждат нейните герои, тази проза е изключително талантлива и психологически надеждна, а в героите, въпреки цялата им нетривиалност, ние разпознаваме себе си дълбоко надолу.